Гостуване в “Шоуто на Слави”

Read Full Post »

Представяне на книгата в Пловдив

Read Full Post »

10 години по-късно

Точно преди десет години на 7 декември напуснах Легиона. Бях изкарал точно три години и три месеца служба.

Днес десет години по-късно реших да не ви разказвам за Легиона, а за пътят ми след това.

Семейния живот и рутината постоянно се опитваха да ме привържат и вържат на едно място, а аз все успявах да им избягам. Един ден обаче мой много близък приятел бе убит при бой с ножове в един бар в града Леон. Той бе страхотен човек, бе прекосил земното кълбо няколко пъти и бе решил да се установи в Никарагуа, но точно там в един от най-древните градове на Америка, смъртта  го бе изненадала. Когато научих  тази трагична новина, не знаех как да реагирам. Полицията бе хванала някакви виновни, но това нямаше да върне моя приятел към живота. Затворих се в себе си и започнах да се застоявам повече вкъщи и дори направих развъдник за кучета. Дъщерите ми бяха малки и си играеха с кутретата. Бях заобиколен две три години от семейно щастие и домашен уют. Всичко изглеждаше перфектно, докато един ден се спрях отново до мотора си и забелязах, че е покрит с доста прах. Веднага взех един парцал и започнах да го бърша. Опитах се да го запаля, но акумулаторът бе паднал. В този момент си дадох сметка, че не само акумулаторът бе паднал, но и моя приключенски дух бе заспал в дома, който построих. Рутината се оказа най-големия враг на любовта в моя живот и въпреки че си стоях все вкъщи, занимавайки се с кучетата и останалата колекция от домашни любимци, с всеки изминат ден все повече се отдалечавахме един от друг с жена ми. Един ден тя ми заяви, че не може да живее повече сред тези животни, които аз обичам повече от нея. А пък и къщата дето съм бил построил била много далече от града. Дали само тия забележки ми бяха достатъчни за да зарежа всичко и да намеря приключенския си дух отново или просто бе дошъл момент за промяна не знам, но в същия този ден намерих нов акумулатор за мотора, запалих го и излезох по улиците на Манагуа.

Read Full Post »

Как се промени животът ми след Легиона

Човек знае и усеща, когато е на кръстопътя на съдбата. Така беше и с мен пред вратата на приемния пункт в Страсбург. След като я прекрачих всичко в моя живот се промени. Изведнъж погледнах на живота по нов начин. Видях как можеш да оставиш всички проблеми на настоящето си и да отидеш на съвсем друго, ново ниво в играта, където правилата са много строги, но и много прости.

Някаква пропаст се отвори между мен и миналото ми, а пред мен беше само един коловоз наречен Френският Чуждестранен Легион. Бях странно щастлив от факта, че бях намерил смелост да се впусна в тази авантюра. Разбрах колко често страхът и предразсъдъците пречат на хората да вървят по своя път и ги отдалечават от мечтите им. Чувствах се свободен, а в същото време бях под контрола на желязната дисциплина диктувана от офицерите в легиона. Усещането за свобода идваше не от факта че съм станал легионер, а по скоро от лекотата, с която взех решението да се включа в редиците на легиона. След тази си стъпка, знаех че всички останали решения в живота ми ще бъдат взимани с ръка на сърце, тоест без предразсъдъци.

Така и стана и в деня, в който напуснах редиците на Чуждестранния Легион. Без много много да му мисля  се отправих към Париж, само с един военен сак на гърба, махмурлия след купона по уволнението и с леко сърце, подсвирквайки си легионерски песнички. Срещнах много трудности, но нито една не успя да ме пречупи или дори забави или отклони от пътя ми, тъй като най-трудното вече бе зад гърба ми.

Така се бъзикаме ние ветераните от Френския Чуждестранен Легион. „Какво се впрягаш, като най-тежкото вече е зад гърба ти“. За нас бившите легионери, цивилния живот е нещо като пенсия. Натоварванията ги няма, а и виковете на командващите звучат само някъде в сънищата или в някое забравено кътче на съзнанието ни. Останали са само хубавите спомени, поне в моя случай.

Явно съм бил късметлия или просто се научих да гледам позитивно на всичко и да усещам първо хубавите неща, които съществуват дори в най-трудните ситуации. Ето една от тях: „Потегляхме на война и товарехме оръжието в самолета. Жегата беше около 40 градуса и ние момчетата от 3ти взвод бяхме плувнали в пот, но бяхме щастливи. Бяхме щастливи от факта, че най-сетне ще участваме в нещо истинско. В този момент се почувствахме като братя, действахме като един и знаехме че сме част от елита на  Френската армия. Нито един от нас не изпитваше страх, всички бяхме убедени, че в този момент бяхме най-добрите войници на планетата…“

В такива моменти разбираш, че най-важното е да гледаш с усмивка на всичко. Приемаш бойните си другари от най-различни кътчета на планетата като братя и схващаш, че вече си част от едно голямо семейство, наречено Чуждестранен Легион. След като напуснеш активната служба, винаги нещо те свързва с легиона и все срещаш някой стар познат, тъй като за нас ветераните от Легиона света се е превърнал в едно голямо село. Légionnaire un jour, légionnaire toujours.

Read Full Post »

Книги с автограф!

На Панаира на книгата може да намерите “Аз легионерът” с автограф!

Read Full Post »