Que le diable t’emporte.
Adieu vieux pays
Pour le ciel si brûlant de l’Algérie
Adieu souvenir, notre vie va finir.
Il nous faut du soleil, de l’espace
Pour redorer nos carcasses.
Nous les damnés de la terre entière,
Nous les blessés de toutes les guerres,
Nous ne pouvons pas oublier
Un malheur, une honte, une femme qu’on adorait.
Nous qu’avons le sang chaud dans les veines,
Cafards en tête, au coeur des peines,
Pour recevoir, donner des gnons, crénom de nom
Sans peur en route pour la Légion.
Salut camarades,
Donnons-nous l’accolade,
Nous allons, au sac au dos, flingue en main,
Faire ensemble le même chemin.
A nous le désert,
Comme au marin la mer
Il nous faut du soleil, de l’espace,
Pour redorer nos carcasses.
Сбогом Стара Европа,
да те вземат дяволите!
Сбогом моя стара родино,
за изгравящото слънце на Алжир.
Сбогом спомени, нашият живот е към своя край.
Имаме нужда от слънце и от пространство,
за да бъдат позлатени нашите армадури.
Ние, прокълнатите от цялата земя,
ние, ранените он всички войни,
ние не можем да забравим
едно нещастие, един срам, една жена, която обожавахме.
Ние, в чиито вени тече гореща кръв,
с мрачни мисли и мъка на сърце,
за да получаваме и даваме удари, сменяме името си
и без страх потегляме към Легиона.
Привет приятели,
нека се признаем за рицари.
Ние с раница на гръб и оръжие в ръка,
ще извървим един и същи път.
За нас е пустинята,
както морето за моряка.
Имаме нужда от слънце и пространство,
за да бъдат позлатени нашите армадури.
Аз, легионерът 