Escape to the Legion episode 1

Read Full Post »

Въпроси за Легиона

Понеже много често ми пишат момчета с въпроси за Легиона, а и тук в поста “Условия за приемане” коментарите са над 200 и вече малко се объркваме във въпросите и отговорите, реших да направя нещо като резюме от нещата, които са ме питали.

Има ли конкретна дата или период, когато приемат нови кандидати?

Няма конкретна дата, на която да трябва да се явиш. Просто, когато стигнеш. Важното е да носиш документ за самоличност. По мое време само и шофьорска книжка ставаше. Не е нужно да имаш нито виза, нито документ за право на работа на територията на Франция. Дори и незаконно да си прекосил границата. Както беше навремето. Отиваш в пункта даваш си документите и това е. Първите дни общо взето задачите са чистене и подреждане, едва по-късно идват медицински и психотестове. И разбира се, тестът Купър – трябва да пробягаш минимум 2600 или 2800 метра за 12 минути. Но това беше през 1996 г. Днес може тестът или нормативът да е различен.

Когато отида в приемния пунк, трябва ли да нося със себе си дрехи, одеала, принадлежности?

Не, не е нужно да носиш багаж, там ще ти подсигурят всичко, но ако не те приемат ще имаш нужда поне от един панталон и някоя и друга блуза. Съветвам ви да носите възможно най-малко багаж. Той ще ви бъде отнет и ще можете да си го получите едва след първото четиримесечно обучение.

 Колко време оставаш в легиона, докато ти кажат дали те взимат или не?

Можеш да си тръгнеш и първия ден, ако нещо се издъниш, но иначе ако всичко е наред за около месец, месец и половина би трябвало да решат, само в някои по специални случаи с мътно минало или ако си служил в други специални части правят по-дълги проучвания.

 Трябва ли да знам френски?

Няма нужда да знаеш френски, за да те приемат, но все пак с френски имаш повече шансове да се справяш по-добре, защото ще разбираш какво се случва около теб. Така че ако имаш възможност научи малко френски.

 След колко време като служа, ще ме питат какъв искам да стана и мога ли да си избера. Например да кажа снайперист и те да ме сложат такъв?

След първоначалната селекция и обучението те разпределят в някой полк. Имаш право да кажеш към кои полкове имаш предпочитания, но общо взето те решават къде да те пратят. Зависи от досието ти – как си се представял на изпитите, имаш ли провинения и т.н. Аз лично много исках да служа в Шести чуждестранен инженерен полк – в който са командосите гмуркачи от оперативния отряд за бързо реагиране под вода (DINOPS) или в Трети чуждестранен пехотен полк, който беше установен във Френска Гвиана. Заявих го, но въпреки това, ме изпратиха в Първи чуждестранен полк на кавалерията (1REC). Нито съм питал защо, нито съм спорил. Ак почнеш да спориш, си отиваш. Това е основно правило в легиона. И не съжалявам, защото така бях на мисия в Чад. Така че ако искаш да си част от легиона, трябва да си готов да отидеш където те пратят.

 Имам травма на коляното. Могат ли въпреки това да ме вземат?

Това могат да кажат само лекарите от Легиона. Трябва да имате предвид, че физическите натоварвания са огромни и често затрудняват дори напълно здрави хора. Но силата на духа също не бива да се подценява!

 Ако имаш операция, имаш ли шанс да те приемат?

Зависи каква е операцията и доколко си се възстановил от нея. Тези неща може да бъдат преценени само от лекарската комисия.

 Дали ще е проблем, ако си взимал анаболи. Те питат ли те дали си взимал?

Гледай все пак да си прочистиш организма от химиите, тъй като си спомням, че върнаха един културист именно заради анаболите. Питат те за всичко и ти правят изследвания на кръвта. Имаше и културисти, които ги приеха, всичко в този случай зависи от изследванията и медицинските прегледи.

 За теста Купър не ми достигат няколко метра дали ще е проблем? Говоря за около 100 метра от 2800?

И един да не ти достига пак ще е проблем. В легиона не се правят изключения, закръглявания и никой няма да си затвори очите, защото сте му симпатичен. Трябва да влизате в нормативите. Въпреки, че четох някъде, че вече нямало тест Купър, а друг тест. Моите впечатления са от 1996 г.

 Освен физическите и психотестовете, какви други има?

Имаше тестове за интелигентност, които приличаха на ребуси и загадки. Например сещам се, че имаше едни зъбни колела като от часовник и просто със стрелка трябваше да покажеш, ако завъртиш първото наляво, накъде ще се завърти последното. На пръв поглед са прости, стандартни тестове за интелигентност, има много такива в Интернет. Въпросът е, че имаш 70 въпроса за 5 минути и трябва да бързаш. И все пак не забравяйте, че говоря за 1996 г. Нещата може и много да са се променили.

 Има ли тест за памет?

Да. Дават ти карта в доста едър мащаб на няколко улици и например имаш на единия ъгъл аптека, на другия – кино, на третия – супермаркет. Дават ти да гледаш картата в продължение на няколко минути и след това ти дават празен лист сам с улиците и ти трябва да посочиш къде е бил магазинът, къде киното и т.н.

 Как да се подготвя за психотеста?

Не знам дали има такова нещо като подготовка за психотест. Просто показваш себе си. И те решават дали ставаш или не. Тук не става дума дали си нормален или луд. Психотестовете целят да определят и това дали си годен за военна служба, дали се поддаваш на обработка, дали си готов да изпълняваш безпрекословно заповеди. Има момчета, които са си съвсем наред психически, но просто са големи индивидуалисти и се чувстват обезличени в такава армия. Това също трябва да прецени комисията.

 Вярно ли е, че в психотестът има част, в която те карат да рисуваш дърво?

Наистина имаше такова нещо, но то беше само една част. Който нарисува бор, май го скъсаха. Аз нарисувах широколистно дърво и минах. Други момчета са ми казвали после, че е важно да нарисуваш хубаво, голямо дърво, с дебело и право стъбло с голяма корона и много листа.

 Ако си издирван за нещо в България, ще те върнат ли?

По принцип в Легиона навремето са приемали хора, издирвани за малки престъпления. Нямам представа сега, когато сме Европейски съюз, какви са договорите между двете страни и дали приемат тези с криминално минало или ги предават на властите.

 Чел съм, че Легионът има специален пръстен и че всички, издържали изпитите го получават.

За такъв пръстен чувам за първи път. Освен военните номера на врата и часовник, не можем да носим нищо повече по време на служба. Може някой да е направил пръстен на някой ветеран, но не мисля да има нещо общо с активната служба.

 Аз съм доста слаб, това проблем ли е?

Много по-добре слаб, отколкото с наднормено тегло. Тези с наднормено тегло, ги връщат.

 Искам да се пробвам, но имам проблеми с бъбреците. Имам ли шанс?

Аз именно заради проблеми с бъбреците напуснах активната служба. Трябва да си в добра форма, защото има много скачания, които натоварват бъбреците. Но все пак единствено медицинската комисия може да реши.

 На 35 съм, ще ме вземат ли?

В условията пише до 40 годишна възраст. Така че и на 35 може, стига да сте във форма. Успех!

 Аз съм на 13 и искам да вляза в легиона, родителите ми са съгласни. Франция ли поема пътуването до там?

Трябва да си поне на 17 години. Имаше веднъж един кандидат на 15, но го върнаха. Дори и на 17 трябва да носиш писнемо удостоверение от родителите, заверено във френското посолство във вашата страна. Франция не поема никакви разноски по отиване или връщане. Сам отиваш до някой от пунктовете и ако не те приемат, сам си тръгваш.

 Някъде пише, че трябва зъбите да са в добро състояние. Ако имам извадени?

Важното е да са здрави. Зъболекарите от Легиона само могат да кажат точно. Сигурно и с изваден зъб ще ви вземат. Но съветът ми е, преди да тръгнете за Легиона да минете през зъболекаря си.

 Ако съм взимал наркотици, а сега пия и пуша, дали имам шанс да ме приемат?

Ако наистина си решил да пробваш своя шанс в Легиона, намали до крайност пиенето и цигарите. За наркотиците забрави напълно. Прочисти организма си, за да не покажат кръвните проби наличие на наркотици. На всичко останало могат да те научат и там, но здравото сърце е нужно и те съветвам да почнеш да се подготвяш за теста Купър предварително.

 Възможно ли е всеки месец да изпращам част от заплатата си в България на близките си?

Възможно е. Но първо трябва да минеш през етапите на селекцията и обучението. Късмет!

 След като ни сменят имената, как ще ни превеждат заплатите. Имам сметка в банка и съм упълномощил майка си да тегли. Всеки месец ли превеждат сума или не?

1– Няма да ти сменят името, ако не се криеш от нещо.

2- Легионът отваря специални сметки само за легионери. Оттам можеш да теглиш само ти, но когато имаш свободно време можеш да изпращаш пари с пощенски запис или с банков превод. Аз някога пращах с пощенски запис, тъй като в поделението имахме пощенска банка.

3- Да, всеки месец превеждат заплатата ти на тази сметка.

 В легиона има ли някъкви начини за развлечение (музика, телевизията) през свободното време или каквото и да било. Знам, че това не е летен лагер, но все пак си там 5 години…

През свободното време, можеш да правиш каквото си искаш и за музика и за телевизия и за жени има време, но особено в първите месеци просто няма да имаш свободно време. Първо трябва да станеш професионален войник, а после ще имаш свободно време. Определено не е летен лагер!!!

 Има ли смисъл да правя преходи, за да се подготвя?

Няма лошо да правиш преходи, но най-важно в началото си остава бягането. Препоръчвам ти да бягаш всяка сутрин по 8 км. Като започнеш с крос от 3 км, след една седмица крос от 5 км и преди да заминеш да си стигнал до 8 км. Ад се подготвях така + лицеви опори и коремни преси.

 Аз съм военен в България и смятам през отпуската си да се пробвам в Легиона, ако не стане да се върна на службата си. Не смятам да напускам предварително. Ако разберат за това дали ще е проблем. Или по-добре да не им казвам, че съм бил военен. И ако ме приемат ще ме пуснат ли да си дойда до България за малко, за да напусна?

Ако ви одобрят, няма да ви пуснат да си дойдете до България дори и за един ден. Просто ви пращат на обучение. Недей да криеш истината. Най-добре е да им кажеш, че си военен. Взел си отпуск с намерение да се пробваш в легиона, колегите ти знаят за това и толкоз. Има много бивши военни и полицаи, които идват в легиона, не мисля че всички прекратяват договорите си преди това. Вярно е, че днес България е в Европейската общнотст и с Франция имаме повече споразумения отколкото някога. Но в едно съм сигурен, усъмнят ли се че нещо се опитваш да прикриеш, няма да те вземат. Още повече ти нямаш мътно минало и не смятам че трябва да криеш нещо. Това е моето мнение, но решението е само твое. Успех!

Трябва ли да имам пари за връщане, ако не ме приемат или ти плащат за времето, което си бил там?

Трябва да имаш пари за връщане. Те ще ти вземат всички вещи, като постъпиш, но после ще ти ги върнат. Ако прекараш само няколко седмици или дори месец и не издържиш на някой от тестовете, напускаш, без изобщо да ти платят каквото и да е!

 Ако отидем двама приятели заедно, ще ни разделят ли? Или е възможно да сме заедно по време на обучението и тестовете? Все пак е по-лесно, ако си с някой познат, сигурно ще ни разберат.

Със сигурност няма да имате право да кажете дали искате да сте заедно или не. Ако постъпите заедно, естествено през първите дни ще сте заедно и може би на тестовете. Но след това няма никакви гаранции.

 Като първата година може ли да си на квартира и да живееш със семейството си?

По принцип легионът те води неженен, дори и да си женен през първите пет години и чак след това имаш право да се признае брака ти или да се ожениш. А иначе да си на квартира може единствено ако си станал сержант.

 Не забравяйте

Ако сте в добра физическа форма и сте психически издръжлив, и най-вече, ако сте готов да изтърпите натоварванията и трудностите, и да превъзмогнете носталгията, то тогава имате големи шансове. Успех!

Read Full Post »

Как се промени животът ми след Легиона

Човек знае и усеща, когато е на кръстопътя на съдбата. Така беше и с мен пред вратата на приемния пункт в Страсбург. След като я прекрачих всичко в моя живот се промени. Изведнъж погледнах на живота по нов начин. Видях как можеш да оставиш всички проблеми на настоящето си и да отидеш на съвсем друго, ново ниво в играта, където правилата са много строги, но и много прости.

Някаква пропаст се отвори между мен и миналото ми, а пред мен беше само един коловоз наречен Френският Чуждестранен Легион. Бях странно щастлив от факта, че бях намерил смелост да се впусна в тази авантюра. Разбрах колко често страхът и предразсъдъците пречат на хората да вървят по своя път и ги отдалечават от мечтите им. Чувствах се свободен, а в същото време бях под контрола на желязната дисциплина диктувана от офицерите в легиона. Усещането за свобода идваше не от факта че съм станал легионер, а по скоро от лекотата, с която взех решението да се включа в редиците на легиона. След тази си стъпка, знаех че всички останали решения в живота ми ще бъдат взимани с ръка на сърце, тоест без предразсъдъци.

Така и стана и в деня, в който напуснах редиците на Чуждестранния Легион. Без много много да му мисля  се отправих към Париж, само с един военен сак на гърба, махмурлия след купона по уволнението и с леко сърце, подсвирквайки си легионерски песнички. Срещнах много трудности, но нито една не успя да ме пречупи или дори забави или отклони от пътя ми, тъй като най-трудното вече бе зад гърба ми.

Така се бъзикаме ние ветераните от Френския Чуждестранен Легион. „Какво се впрягаш, като най-тежкото вече е зад гърба ти“. За нас бившите легионери, цивилния живот е нещо като пенсия. Натоварванията ги няма, а и виковете на командващите звучат само някъде в сънищата или в някое забравено кътче на съзнанието ни. Останали са само хубавите спомени, поне в моя случай.

Явно съм бил късметлия или просто се научих да гледам позитивно на всичко и да усещам първо хубавите неща, които съществуват дори в най-трудните ситуации. Ето една от тях: „Потегляхме на война и товарехме оръжието в самолета. Жегата беше около 40 градуса и ние момчетата от 3ти взвод бяхме плувнали в пот, но бяхме щастливи. Бяхме щастливи от факта, че най-сетне ще участваме в нещо истинско. В този момент се почувствахме като братя, действахме като един и знаехме че сме част от елита на  Френската армия. Нито един от нас не изпитваше страх, всички бяхме убедени, че в този момент бяхме най-добрите войници на планетата…“

В такива моменти разбираш, че най-важното е да гледаш с усмивка на всичко. Приемаш бойните си другари от най-различни кътчета на планетата като братя и схващаш, че вече си част от едно голямо семейство, наречено Чуждестранен Легион. След като напуснеш активната служба, винаги нещо те свързва с легиона и все срещаш някой стар познат, тъй като за нас ветераните от Легиона света се е превърнал в едно голямо село. Légionnaire un jour, légionnaire toujours.

Read Full Post »

Anonymat

В закона, с който Луи Филип поставя началото на Чуждестранния легион, най-важната клауза е възможността да се служи под декларирана от доброволеца самоличност, без да се изисква представяне на документ за нея. Именно тази точка от закона, приет на 10 март 1831-а, внася тайнственост около образа на легионера и придава митичния характер, свързващ се и днес с името на Чуждестранния легион.

В днешно време обаче нещата не стоят както в миналото, тъй като Чуждестранният легион вече е част от Френската пехота и легионерите са професионални войници, а не просто наемници. Тайната около анонимата остава загадка. Много хора се питат дали всеки престъпник или преследван от закона човек може да постъпи в легиона и доста често получават грешна информация от недостоверни източници.

Както съм описал в моята книга „АЗ, ЛЕГИОНЕРЪТ“ да бъдеш приет днес в Чуждестранния легион не е никак лесно. Дори за хора без проблеми в миналото си и в отлично здраве не е сигурно дали ще бъдат приети в редиците на легиона. Селекциата наистина е сурова и пътят към бялото кепе, преминава през много препятствия, медицински прегледи и тестове за интелигентност. Крайното решение е взето от една военна комисия, която ние кандидат легионерите наричахме ГЕСТАПО. Именно там след като ни вземаха отпечатъци от пръстите, проверяваха дали не сме търсени от Интерпол. За хората, които са търсени от Интерпол няма място в Чуждестранния Легион, но за дребни джебчии или хора търсени единствено от местната полиция на техните страни, все още вратите на казармата в Обан са отворени. Важното е те да се изповядат пред комисията и наистина да разкажат за същността на техните проблеми. След много кръстосани разпити, офицерите от военната комисия разбират кой лъже и той напуска борбата за място в легиона. В първите години на легиона нямаш право да служиш ако си женен, така че ако си женен или дори разведен, името ти ще бъде сменено и едва когато изкараш необходимите пет години служба ще можеш да възвърнеш истинската си самоличност и ако решиш да преподпишеш нов договор с Чуждестранния легион, ще можеш и да узакониш брака си. Все пак за предпочитане е кандидатите да са ергени. Именно смяната на името на легионера с цел да бъде напълно откъснат от своето минало е процедурата Anonymat.

В случаите когато кандидатът няма тъмно минало и никога не е подписвал брак, той може да запази истинското си име. 

Така бе и в моя случай. Аз бях току-що завършил студент, никога не се бях женил и имах чисто досие. На кръстосаните разпити казвах истината и само истината и бях приет в редиците на Чуждестранния легион с истинското си име. В моя случай бе много по лесно да получа резидентска карта и фреско поданство отколкото в случаите на Anonymat.

Read Full Post »

Родината Легион

Чуждестранният легион е създаден през 1831 г. от френския крал Луи Филип, който решава да обедини в една военна част всички служещи на короната чуждестранни наемници. Как Легионът е успял да се запази през всичките тези години до днес, без да се разедини. Как идващите в нещо чужденци не се разделят на групи, а стават като едно семейство.

Преди създаването на Легиона са съществували няколко различни полка от чужденци, които са служели на френския крал. Всички те обаче се разпадат. Може би грешката е била именно в това, че в тях, войниците са били разделяни по националност и е имало немски, полски и италиански полк. Така разделени, служещите в тях никога не успяват да се отдадат с цялото си сърце на новата си родина.

Легионът обаче обединява войници от над 140 националности, които не са разделени в отделни батальони според произхода им, а служат заедно под едно знаме. Тези воини имат една чест и дадената дума да служат на родината Легион – LEGIO PATRIA NOSTRA.

Увереността, че Легионът е тяхно убежище и родина, която сами са избрали, повдига духа на легионерите и им дава нужната смелост, за да воюват и да устояват в героични битки – битки като тази при Камерон.

Read Full Post »

В Легиона

Всяка година хиляди млади хора от най-различни кътчета на планетата пристигат във Френския чуждестранен легион. Той е създаден през 1831 г. от френския крал Луи Филип, който решава да обедини в една военна част всички служещи на короната чуждестранни наемници. Днес  неговите войници са изпращани в Афганистан, Централна Африка, Френска Гвиана и други, по-малко известни точки на планетата. Те са готови да умрат, без да задават въпроси, а и нямат право на това.

Тяхното минало не съществува, а бъдещето им се диктува единствено от офицерите на техните роти. Желязната дисциплина е в основата на общуването в тази уникална по рода си армия. Всеки легионер се ангажира да служи минимум пет години. Легионът става негово семейство.

Легионерът е повече от наемник, той е откъснат от всичко лично, неговият начин на мислене е под контрол, всяко негово действие е отбелязвано в личното му досие, а за всяко провинение го очаква тежък карцер.

В Легиона отиват хора, готови на всичко, защото са доведени до отчаяние, хора, които не виждат перспектива в собствената си страна или просто авантюристи, търсещи силни усещания.

А пътят до Бялото кепе е дълъг и труден. Той започва от приемния пункт, продължава през къщата-майка в Обан, след това идва ред на “фермата” в Пиренеите, където фрази като “изморен съм”, “нямам сили”, “не мога”, трябва да бъдат забравени. Кросовете, маршовете и бойните учения са придружени от медицински изследвания и психотестове. Един от всеки десет кандидати продължава подготовката. Това е същинската четиримесечна селекция, когато проличава кой ще издържи и кой не. Само там човек може да си даде сметка, че здравото тяло и развитите мускули съвсем не са достатъчни, за да издържиш на 10-километровите кросове или на 80-километровите маршове. Основата е съзнанието, което контролира волята и морала, затова и външният вид често се оказва само поза. Тези, които остават, преминавайки през 4-месечния ад, са не толкова силните горили, колкото твърдо решените, че връщане назад няма.

Оставащите след четири месечната инструкция попадат в различни бойни подразделения и всичко започва отначало – нови учения, походи, маневри. В Легиона трудностите никога не свършват. Традициите и желязната дисциплина, стигащи понякога до фанатизъм, съпътват легионера по време на цялата му кариера, независимо какъв чин има или колко дълго е бил на служба. Моралът, психиката и здравото тяло са подлагани непрекъснато на изпитания. Един легионер на мисия е много по-малко натоварен, защото симите му се щадят за реални действия, докато при учения и маневри войникът е изцеден почти до смърт.

Read Full Post »

Чуждестранният легион

Чуждестранният Легион е част от френската армия. Той е елитен корпус от пехотната войска и единствената разлика между него и останалите елитни части по света е, че неговите врати са отворени за кандидати от всички националности. Легионът дори дава втори шанс в живота на тези, които искат да служат под друга самоличност. В редиците на Легиона, разликите в цвета на кожата, националността и религиите, които изповядват хората, нямат значение. Там единствено имат стойност физическата сила, благородството и моралът. Единствената вяра, от която един мъж се нуждае там, е увереността в собствените му сили и ако тя е достатъчно голяма, той би могъл да превърне дори слабостта си в сила.

Легионът е създаден през 1831 година от френския крал Луи Филип. От този момент Легионът има своя собствена душа и неговите войници изковават най-твърдия дух на човечеството, преминавайки през времето и пространството, без да променят своята същност. Този елитен корпус остава и до ден днешен  убежище за всички преследвани от закона, които решават да променят своя живот. Той приютява и тези, които обществото не е приело или тези, които търсят  истинско приключение.

Легионът дава право на всеки да промени живота си. Той дава тази възможност както на чужденците, така и на преследваните от закона, но той не е една банда от престъпници и авантюристи, той е една армия, която се е запазила през вековете, благодарение на своята желязна дисциплина и своите традиции, уважавани и до днес от легионерите. Легионерът е войник, който не признава поражение, той или загива, или изпълнява мисията си докрай.

Read Full Post »