Всяка година хиляди млади хора от най-различни кътчета на планетата пристигат във Френския чуждестранен легион. Той е създаден през 1831 г. от френския крал Луи Филип, който решава да обедини в една военна част всички служещи на короната чуждестранни наемници. Днес неговите войници са изпращани в Афганистан, Централна Африка, Френска Гвиана и други, по-малко известни точки на планетата. Те са готови да умрат, без да задават въпроси, а и нямат право на това.
Тяхното минало не съществува, а бъдещето им се диктува единствено от офицерите на техните роти. Желязната дисциплина е в основата на общуването в тази уникална по рода си армия. Всеки легионер се ангажира да служи минимум пет години. Легионът става негово семейство.
Легионерът е повече от наемник, той е откъснат от всичко лично, неговият начин на мислене е под контрол, всяко негово действие е отбелязвано в личното му досие, а за всяко провинение го очаква тежък карцер.
В Легиона отиват хора, готови на всичко, защото са доведени до отчаяние, хора, които не виждат перспектива в собствената си страна или просто авантюристи, търсещи силни усещания.
А пътят до Бялото кепе е дълъг и труден. Той започва от приемния пункт, продължава през къщата-майка в Обан, след това идва ред на “фермата” в Пиренеите, където фрази като “изморен съм”, “нямам сили”, “не мога”, трябва да бъдат забравени. Кросовете, маршовете и бойните учения са придружени от медицински изследвания и психотестове. Един от всеки десет кандидати продължава подготовката. Това е същинската четиримесечна селекция, когато проличава кой ще издържи и кой не. Само там човек може да си даде сметка, че здравото тяло и развитите мускули съвсем не са достатъчни, за да издържиш на 10-километровите кросове или на 80-километровите маршове. Основата е съзнанието, което контролира волята и морала, затова и външният вид често се оказва само поза. Тези, които остават, преминавайки през 4-месечния ад, са не толкова силните горили, колкото твърдо решените, че връщане назад няма.
Оставащите след четири месечната инструкция попадат в различни бойни подразделения и всичко започва отначало – нови учения, походи, маневри. В Легиона трудностите никога не свършват. Традициите и желязната дисциплина, стигащи понякога до фанатизъм, съпътват легионера по време на цялата му кариера, независимо какъв чин има или колко дълго е бил на служба. Моралът, психиката и здравото тяло са подлагани непрекъснато на изпитания. Един легионер на мисия е много по-малко натоварен, защото симите му се щадят за реални действия, докато при учения и маневри войникът е изцеден почти до смърт.
Френската армия бе обсадила Пуебла. Легионът имаше за задача да осигури придвижването и сигурността на конвоите, в разстояние от сто и двадесет километра. Командващият, полковник Жанингро, научава на 29 април 1863-а, че един огромен конвой, носещ три милиона в брой, материали, оръдия и амуниции е потеглил по пътя към Пуебла. Капитан Данжу, неговият адютант, решава да изпрати пред конвоя една рота. Избрана е Трета рота от Чуждестранния полк, но тъй като тя не разполага с офицер, капитан Данжу сам поема командването й, а младши лейтенант Моде става знаменосец. Към тях се присъединява доброволно и Вилен, касиерът.
Аз, легионерът 