Въпроси за Легиона

Понеже много често ми пишат момчета с въпроси за Легиона, а и тук в поста “Условия за приемане” коментарите са над 200 и вече малко се объркваме във въпросите и отговорите, реших да направя нещо като резюме от нещата, които са ме питали.

Има ли конкретна дата или период, когато приемат нови кандидати?

Няма конкретна дата, на която да трябва да се явиш. Просто, когато стигнеш. Важното е да носиш документ за самоличност. По мое време само и шофьорска книжка ставаше. Не е нужно да имаш нито виза, нито документ за право на работа на територията на Франция. Дори и незаконно да си прекосил границата. Както беше навремето. Отиваш в пункта даваш си документите и това е. Първите дни общо взето задачите са чистене и подреждане, едва по-късно идват медицински и психотестове. И разбира се, тестът Купър – трябва да пробягаш минимум 2600 или 2800 метра за 12 минути. Но това беше през 1996 г. Днес може тестът или нормативът да е различен.

Когато отида в приемния пунк, трябва ли да нося със себе си дрехи, одеала, принадлежности?

Не, не е нужно да носиш багаж, там ще ти подсигурят всичко, но ако не те приемат ще имаш нужда поне от един панталон и някоя и друга блуза. Съветвам ви да носите възможно най-малко багаж. Той ще ви бъде отнет и ще можете да си го получите едва след първото четиримесечно обучение.

 Колко време оставаш в легиона, докато ти кажат дали те взимат или не?

Можеш да си тръгнеш и първия ден, ако нещо се издъниш, но иначе ако всичко е наред за около месец, месец и половина би трябвало да решат, само в някои по специални случаи с мътно минало или ако си служил в други специални части правят по-дълги проучвания.

 Трябва ли да знам френски?

Няма нужда да знаеш френски, за да те приемат, но все пак с френски имаш повече шансове да се справяш по-добре, защото ще разбираш какво се случва около теб. Така че ако имаш възможност научи малко френски.

 След колко време като служа, ще ме питат какъв искам да стана и мога ли да си избера. Например да кажа снайперист и те да ме сложат такъв?

След първоначалната селекция и обучението те разпределят в някой полк. Имаш право да кажеш към кои полкове имаш предпочитания, но общо взето те решават къде да те пратят. Зависи от досието ти – как си се представял на изпитите, имаш ли провинения и т.н. Аз лично много исках да служа в Шести чуждестранен инженерен полк – в който са командосите гмуркачи от оперативния отряд за бързо реагиране под вода (DINOPS) или в Трети чуждестранен пехотен полк, който беше установен във Френска Гвиана. Заявих го, но въпреки това, ме изпратиха в Първи чуждестранен полк на кавалерията (1REC). Нито съм питал защо, нито съм спорил. Ак почнеш да спориш, си отиваш. Това е основно правило в легиона. И не съжалявам, защото така бях на мисия в Чад. Така че ако искаш да си част от легиона, трябва да си готов да отидеш където те пратят.

 Имам травма на коляното. Могат ли въпреки това да ме вземат?

Това могат да кажат само лекарите от Легиона. Трябва да имате предвид, че физическите натоварвания са огромни и често затрудняват дори напълно здрави хора. Но силата на духа също не бива да се подценява!

 Ако имаш операция, имаш ли шанс да те приемат?

Зависи каква е операцията и доколко си се възстановил от нея. Тези неща може да бъдат преценени само от лекарската комисия.

 Дали ще е проблем, ако си взимал анаболи. Те питат ли те дали си взимал?

Гледай все пак да си прочистиш организма от химиите, тъй като си спомням, че върнаха един културист именно заради анаболите. Питат те за всичко и ти правят изследвания на кръвта. Имаше и културисти, които ги приеха, всичко в този случай зависи от изследванията и медицинските прегледи.

 За теста Купър не ми достигат няколко метра дали ще е проблем? Говоря за около 100 метра от 2800?

И един да не ти достига пак ще е проблем. В легиона не се правят изключения, закръглявания и никой няма да си затвори очите, защото сте му симпатичен. Трябва да влизате в нормативите. Въпреки, че четох някъде, че вече нямало тест Купър, а друг тест. Моите впечатления са от 1996 г.

 Освен физическите и психотестовете, какви други има?

Имаше тестове за интелигентност, които приличаха на ребуси и загадки. Например сещам се, че имаше едни зъбни колела като от часовник и просто със стрелка трябваше да покажеш, ако завъртиш първото наляво, накъде ще се завърти последното. На пръв поглед са прости, стандартни тестове за интелигентност, има много такива в Интернет. Въпросът е, че имаш 70 въпроса за 5 минути и трябва да бързаш. И все пак не забравяйте, че говоря за 1996 г. Нещата може и много да са се променили.

 Има ли тест за памет?

Да. Дават ти карта в доста едър мащаб на няколко улици и например имаш на единия ъгъл аптека, на другия – кино, на третия – супермаркет. Дават ти да гледаш картата в продължение на няколко минути и след това ти дават празен лист сам с улиците и ти трябва да посочиш къде е бил магазинът, къде киното и т.н.

 Как да се подготвя за психотеста?

Не знам дали има такова нещо като подготовка за психотест. Просто показваш себе си. И те решават дали ставаш или не. Тук не става дума дали си нормален или луд. Психотестовете целят да определят и това дали си годен за военна служба, дали се поддаваш на обработка, дали си готов да изпълняваш безпрекословно заповеди. Има момчета, които са си съвсем наред психически, но просто са големи индивидуалисти и се чувстват обезличени в такава армия. Това също трябва да прецени комисията.

 Вярно ли е, че в психотестът има част, в която те карат да рисуваш дърво?

Наистина имаше такова нещо, но то беше само една част. Който нарисува бор, май го скъсаха. Аз нарисувах широколистно дърво и минах. Други момчета са ми казвали после, че е важно да нарисуваш хубаво, голямо дърво, с дебело и право стъбло с голяма корона и много листа.

 Ако си издирван за нещо в България, ще те върнат ли?

По принцип в Легиона навремето са приемали хора, издирвани за малки престъпления. Нямам представа сега, когато сме Европейски съюз, какви са договорите между двете страни и дали приемат тези с криминално минало или ги предават на властите.

 Чел съм, че Легионът има специален пръстен и че всички, издържали изпитите го получават.

За такъв пръстен чувам за първи път. Освен военните номера на врата и часовник, не можем да носим нищо повече по време на служба. Може някой да е направил пръстен на някой ветеран, но не мисля да има нещо общо с активната служба.

 Аз съм доста слаб, това проблем ли е?

Много по-добре слаб, отколкото с наднормено тегло. Тези с наднормено тегло, ги връщат.

 Искам да се пробвам, но имам проблеми с бъбреците. Имам ли шанс?

Аз именно заради проблеми с бъбреците напуснах активната служба. Трябва да си в добра форма, защото има много скачания, които натоварват бъбреците. Но все пак единствено медицинската комисия може да реши.

 На 35 съм, ще ме вземат ли?

В условията пише до 40 годишна възраст. Така че и на 35 може, стига да сте във форма. Успех!

 Аз съм на 13 и искам да вляза в легиона, родителите ми са съгласни. Франция ли поема пътуването до там?

Трябва да си поне на 17 години. Имаше веднъж един кандидат на 15, но го върнаха. Дори и на 17 трябва да носиш писнемо удостоверение от родителите, заверено във френското посолство във вашата страна. Франция не поема никакви разноски по отиване или връщане. Сам отиваш до някой от пунктовете и ако не те приемат, сам си тръгваш.

 Някъде пише, че трябва зъбите да са в добро състояние. Ако имам извадени?

Важното е да са здрави. Зъболекарите от Легиона само могат да кажат точно. Сигурно и с изваден зъб ще ви вземат. Но съветът ми е, преди да тръгнете за Легиона да минете през зъболекаря си.

 Ако съм взимал наркотици, а сега пия и пуша, дали имам шанс да ме приемат?

Ако наистина си решил да пробваш своя шанс в Легиона, намали до крайност пиенето и цигарите. За наркотиците забрави напълно. Прочисти организма си, за да не покажат кръвните проби наличие на наркотици. На всичко останало могат да те научат и там, но здравото сърце е нужно и те съветвам да почнеш да се подготвяш за теста Купър предварително.

 Възможно ли е всеки месец да изпращам част от заплатата си в България на близките си?

Възможно е. Но първо трябва да минеш през етапите на селекцията и обучението. Късмет!

 След като ни сменят имената, как ще ни превеждат заплатите. Имам сметка в банка и съм упълномощил майка си да тегли. Всеки месец ли превеждат сума или не?

1– Няма да ти сменят името, ако не се криеш от нещо.

2- Легионът отваря специални сметки само за легионери. Оттам можеш да теглиш само ти, но когато имаш свободно време можеш да изпращаш пари с пощенски запис или с банков превод. Аз някога пращах с пощенски запис, тъй като в поделението имахме пощенска банка.

3- Да, всеки месец превеждат заплатата ти на тази сметка.

 В легиона има ли някъкви начини за развлечение (музика, телевизията) през свободното време или каквото и да било. Знам, че това не е летен лагер, но все пак си там 5 години…

През свободното време, можеш да правиш каквото си искаш и за музика и за телевизия и за жени има време, но особено в първите месеци просто няма да имаш свободно време. Първо трябва да станеш професионален войник, а после ще имаш свободно време. Определено не е летен лагер!!!

 Има ли смисъл да правя преходи, за да се подготвя?

Няма лошо да правиш преходи, но най-важно в началото си остава бягането. Препоръчвам ти да бягаш всяка сутрин по 8 км. Като започнеш с крос от 3 км, след една седмица крос от 5 км и преди да заминеш да си стигнал до 8 км. Ад се подготвях така + лицеви опори и коремни преси.

 Аз съм военен в България и смятам през отпуската си да се пробвам в Легиона, ако не стане да се върна на службата си. Не смятам да напускам предварително. Ако разберат за това дали ще е проблем. Или по-добре да не им казвам, че съм бил военен. И ако ме приемат ще ме пуснат ли да си дойда до България за малко, за да напусна?

Ако ви одобрят, няма да ви пуснат да си дойдете до България дори и за един ден. Просто ви пращат на обучение. Недей да криеш истината. Най-добре е да им кажеш, че си военен. Взел си отпуск с намерение да се пробваш в легиона, колегите ти знаят за това и толкоз. Има много бивши военни и полицаи, които идват в легиона, не мисля че всички прекратяват договорите си преди това. Вярно е, че днес България е в Европейската общнотст и с Франция имаме повече споразумения отколкото някога. Но в едно съм сигурен, усъмнят ли се че нещо се опитваш да прикриеш, няма да те вземат. Още повече ти нямаш мътно минало и не смятам че трябва да криеш нещо. Това е моето мнение, но решението е само твое. Успех!

Трябва ли да имам пари за връщане, ако не ме приемат или ти плащат за времето, което си бил там?

Трябва да имаш пари за връщане. Те ще ти вземат всички вещи, като постъпиш, но после ще ти ги върнат. Ако прекараш само няколко седмици или дори месец и не издържиш на някой от тестовете, напускаш, без изобщо да ти платят каквото и да е!

 Ако отидем двама приятели заедно, ще ни разделят ли? Или е възможно да сме заедно по време на обучението и тестовете? Все пак е по-лесно, ако си с някой познат, сигурно ще ни разберат.

Със сигурност няма да имате право да кажете дали искате да сте заедно или не. Ако постъпите заедно, естествено през първите дни ще сте заедно и може би на тестовете. Но след това няма никакви гаранции.

 Като първата година може ли да си на квартира и да живееш със семейството си?

По принцип легионът те води неженен, дори и да си женен през първите пет години и чак след това имаш право да се признае брака ти или да се ожениш. А иначе да си на квартира може единствено ако си станал сержант.

 Не забравяйте

Ако сте в добра физическа форма и сте психически издръжлив, и най-вече, ако сте готов да изтърпите натоварванията и трудностите, и да превъзмогнете носталгията, то тогава имате големи шансове. Успех!

Read Full Post »

С мотор до Тегусигалпа I част

Бях се опънал на хамака и дремех, когато Армандо ми звънна да ме предупреди, че е поканил една журналистка да ни придружи на събора в Тегусигалпа.  Аз бях ковчежника и държах касата на „клана”, така че  трябваше да предвидя пари и за още една стая.

– Стая ли ще и плащаме? Що бе толкова ли е зле, че никой не иска да спи с нея? – запитах аз прозявайки се.

– Напротив, гаджето е супер, ама събуди се и ме чуй! Тя е журналистка от вестник „Ла Пренса“, които издават всеки две седмици едно луксозно списание „Магазин“. Те са най-четените в Никарагуа и искат да пишат за нас. Аз им казах, че ако искат да пишат, трябва да пратят журналистката да попътува с нас, за да усети атмосферата, иначе нищо няма да стане. Гарантирах им, че ще се грижим за нея и че никой няма да я притеснява.

– Добре, добре почвам да схващам, искаш да си влезем в ролята на наполовина рицари, наполовина бохеми. Кой ще я вози?

– Ти каза, че ще пътуваш сам и си мислех…

– Не си го помисляй, реших да пътувам без „раница“ (в нашия жаргон „раница“ е гаджето ти, което се залепва за гърба ти), защото ме избрахте за лидер, а и така се чувствам по-спокоен. Ще пътувам със „Сянката“ (моторът ми Хонда Шадоу 1100СС), който е така преобразен, че няма много място за втори човек.

– Да знам, друго си е да пътуваш без „раница“, но повечето от нас са решили този път да вземат жените си. Организираме нещо като семейно пътуване и ще бъде по-спокойно.

– Добре, нека я качим при Джовани, той се раздели с гаджето си миналата седмица, а и обича да му топлят гърба. – настоях аз.

– Добра идея, той ще кара мотора на Чарли, един Harley Street Glide, където задната седалка е доста удобна.

Джовани Мора бе механикът на единствения гараж на Харли в Никарагуа. Той често ни придружаваше при пътувания зад граница. Тегусигалпа не бе далеч, но след военния преврат предната година, не бяхме посещавали Хондурас. Знаехме за опасностите по пътя, за бедността и за групировките Лас Марас, които вилнееха из тази страна. В Централна Америка, сред мотоклубовете цареше приятелство и братска солидарност, а ние бяхме „Буталата“ – кланът на Никарагуа и когато запалехме моторите си, чувствахме че пътищата са наши.

Решихме да  поканим журналистката да обядва с нас преди пътуването, за да се отпусне и да погледне на нас като на нормални хора. Искахме да й обясним, че сред нас има инженери, адвокати, бизнесмени и хора от всякакъв тип, всеки си имаше своята история, но едно нещо ни обединяваше – моторите и страстта към пътуването. Не знам, какво усети тя, по време на този обяд, но определено си тръгна по-притеснена, отколкото дойде.

 Две седмици след пътуването прочетох нейния пръв коментар в списанието „Магазин“:

„ …Мислех, че съм готова за това приключение: ботуши, яке, каска и дънки. Бях сбъркала. Повече от една показна одежда, имах нужда от смелост, нещо, което със срам признавам, ми липсваше през по-голямата част от пътуването.

Пътят чакаше. Джовани потегли. Направи го така силно, че почувствах как сякаш нещо ме издърпа.

Поне през първите два часа от пътуването не можех да спра да си спомням колко лесно се съгласих, когато моят издател ме попита: „Записваш ли се за едно пътуване до Хондурас с мотор?“. Аз без въобще да помисля с кого и как му отговорих: „Нямаш грижи. Отивам!”. Тези думи звучаха като ехо в главата ми, която бе притисната в една голяма черна каска. Мислех си, как можах да направя това… “

Спомних си, че за мен това пътуване също започна вълнуващо. „Буталата“ ме бяха избрали да ги поведа към Тегусигалпа. Щях да водя групата от двадесет и три мотора, тъй като вече бях един от старите в клана. Бях пътувал към Хондурас поне десетина пъти и познавах пътя като дланта си. Пристигнах пръв на мястото на срещата и зачаках. Бях напълно спокоен и се чувствах в отлична форма, за да поведа мото клуба на Никарагуа към този пръв за 2010-а година събор. Бе също така и първият събор на Хондурас след военния преврат и след падането на президента Селая. Шумът на мощните двигатели Харли Дейвидсън разцепи тишината и паркингът започна да се изпълва. С Армандо или по прякор Д-р Фийлгуд, президента на клуба, бяхме решили да не чакаме никого. Стартът беше точно в осем сутринта. Големият проблем на Никарагуа бе, че никой не спазваше уговорения час и това важеше и за нашия рокерски клан. Винаги потегляхме поне с един час закъснение, тъй като все някой се тътреше, докато друг си допиваше спокойно бирата, която трябваше да пребори махмурлука му. Този път обявихме определени точки по маршрута, в които групата ни щеше да спре, за да се регрупира и тези, които закъснееха трябваше да ни догонват именно на тези места. В осем без пет всички бяха на линия с пълни резервоари, освен моят скъп приятел и президент на клуба, Д-р Фийлгуд. Не исках да тръгвам без него, но в същото време бях решен да не чакам повече от десет минути. Качих се на мотора си и запалих двигателя, приканвайки със знак останалите да се приготвят. След две минути двадесет мотора запалиха двигателите си и очакваха от мен да дам старта. В този момент изневиделица се появи Армандо и спря огромния си Харли Електра Глайд пред мен.

– Молитвата! Не можем да потеглим просто така, братле.

– Добре, но побързай. Колкото за теб е важна молитвата, толкова за мен е важно да потеглим в уговорения час.

Знаех, че повечето от клана бяха практикуващи католици и за тях „молитвата“ преди път бе нещо свято, така че колкото и да не ми се искаше, слязох от мотора и викнах на останалите да ме последват. Всички от братството се събрахме около Армандо, който призова господ да ни пази по пътя. Жените или „раниците“ стояха отстрани и чакаха мирно да привършим с този ритуал. Настрана от всички и съвсем сама забелязах журналистката, която изглеждаше притеснена. Приближих се към нея и й представих Джовани.

– С него ще пътуваш безопасно. Отпусни се! – викнах й аз и я тупнах по рамото. След това се обърнах към нашия механик. – Ти отговаряш за нея.

– Да, сеньор. – захили се охотно той. – Знаете, че е в сигурни ръце.

Read Full Post »