Боен другар има нужда от помощ

Старшина Филип Фонтен, роден на остров Реюнион, е обвинен в края на месец юли, че е предизвикал голям пожар до Марсилия. Страшината е водил на учение своите легионери, по време на което са използвали трасиращи куршуми. Малко след това в близост е избухнал пожар, който е обхванал 1200 хектара площ.

Страшината е обвинен, че не е трябвало да използва трасиращи куршуми, като предварителното мнение на специалистите е, че именно тези куршуми може да са предизвикали пожара.

За подкрепа на страшината е създадена подписка и специална група във Facebook. 3160 човека вече са станали част от нея.

 Последните разследвания от този месец почти оневиняват старшината. Ескпертите от разследващия отдел към Националната жандармерия на Франция са сигурни, че трасиращите куршуми не могат да предизвикат пожар с такава големина. Самият старшина казва, че за 23 години в Легиона никога не е виждал подобно нещо.

И допълва: “Искам просто да мога да се върна в Легиона, който беше целият ми живот. Всъщност не беше, а  е целият ми живот”.

 Развръзката предстои.

Read Full Post »

Как един военен става писател

Извинявам се, че напоследък ви занимавам само с интерюта и участия в медии, но премиерата на книгата наближава и се вълнувам. А и вече се подготвям за дълго пътуване към България и нямам много време да пиша.

Част от интервюто за “Аз чета”

Книгата може ли да предизвика недоволството на някого, разкривате ли някакви военни тайни?
– Приключих със службата си в Чуждестранния легион преди десет години, така че военните действия, за които разказвам, са вече история. Колкото и странно да звучи, аз съм легионер от миналото хилядолетие и книгата ми е просто един роман, а не публикация, търсеща да разобличи някого. Не мисля, че може да предизвика недоволство, а тайните, които разкривам, са по-скоро за човешката душа, отколкото за специалните служби.

Може ли “Аз, легионерът” да е наръчник за всички, които искат да кандидатстват за Легиона?
– Книгата не е наръчник, но опитът, който споделям в нея, би могъл да помогне на хората, които решат да опитат късмета си във Френския чуждестранен легион. Това решение е много лично и за това не съветвам никого да стане легионер. Всеки трябва да следва своя път в живота. Просто моя път мина оттам и реших да ви разкажа за това.

А какво ще открие в романа обикновеният читател?
– Обикновеният читател ще си даде сметка, че под суровата външност на легионерите се крият хора с широки сърца. Ще разбере, че легионерът не е просто престъпник, избягал от закона, или обикновен наемник, а е висококвалифициран професионален войник. Ще изживее едно невероятно приключение, придружавайки кандидат легионерите по време на селекцията, след което ще премине през редиците на Френския чуждестранен легион още от създаването му през 1831 година до моето уволнение през декември 1999 година.

Read Full Post »

Обикновените дни в Легиона

Част от интервюто за Общество.нет пред Калоян Методиев

В легиона е трудно да се говори за обикновенни дни. Единственото нещо, което съпровожда постоянно решените да пробват своя шанс, в това сурово общество, още след постъпването им в приемния пункт, е желязната дисциплина, диктувана от техните командири и само истинското желание да служиш в редиците на Чуждестранния легион ти дава сили да се справяш с всички тези “обикновенни дни“.

Все пак можем да обобщим тези “обикновенни дни“ в три групи – дните в базата, дните по време на обучение и дните по време на мисия. В базата всичко започва с изрядно почистване, следва доста продължителен крос между 8 и 10 км, и продължаваме с даване на наряди и дежурства в зависимост от нуждите на поделението. По време на учение и маневри, силите на легионерите са изцеждани почти до смърт в дълги походи из пресечени местности или в центрове за обучение на командоси, докато при реални мисии силите на войниците се пазят за истинската битка и всички са в бойна готовност.

Read Full Post »

Една отдавнашна статия

Това е една статия още от далечната 2001 година.

Брой 53 на Егоист от юни 2001.

Автор Милен Антиохов

за по-голям размер, кликнете върху изображението

 

 

 

 

Read Full Post »

Аз, легионерът

През ноември издателство “Сиела” представя първата ми книга

“Аз, легионерът. Френският чуждестранен легион – легенда и реалност”.

Моите думи за книгата:

“Аз, легионер номер 187992, реших да ви разкажа за всичко, което преживях и научих по време на службата си в легендарния Френски чуждестранен легион. Той беше мое семейство в продължение на няколко години и точно това време оказа най-силно влияние върху  живота ми. Повечето от имената в тази книга отговарят на имена на наистина съществували лeгионери, но това не е исторически документ, а роман. Роман, в който съм събрал историите на моите бойни другари – с различен цвят на кожата, религия и националност, но обединени от идеали и морал, каквито рядко могат да се срещнат в днешния свят. Защото в Легиона понятия като смелост, чест и жертвоготовност все още имат истинска стойност.

Но това е и роман за приятелството, за следването на мечтите и безкрайното пътешествие. Защото въпреки опасностите, тежкия режим и желязната дисциплина винаги успявах да се насладя на приключенията и новите хоризонти, които откривах благодарение на Легиона. Осъзнах, че пътят е моят живот.”

Още нямам точна информация за премиерата, но ще ви поканя, като наближи!

 

Read Full Post »

Anonymat

В закона, с който Луи Филип поставя началото на Чуждестранния легион, най-важната клауза е възможността да се служи под декларирана от доброволеца самоличност, без да се изисква представяне на документ за нея. Именно тази точка от закона, приет на 10 март 1831-а, внася тайнственост около образа на легионера и придава митичния характер, свързващ се и днес с името на Чуждестранния легион.

В днешно време обаче нещата не стоят както в миналото, тъй като Чуждестранният легион вече е част от Френската пехота и легионерите са професионални войници, а не просто наемници. Тайната около анонимата остава загадка. Много хора се питат дали всеки престъпник или преследван от закона човек може да постъпи в легиона и доста често получават грешна информация от недостоверни източници.

Както съм описал в моята книга „АЗ, ЛЕГИОНЕРЪТ“ да бъдеш приет днес в Чуждестранния легион не е никак лесно. Дори за хора без проблеми в миналото си и в отлично здраве не е сигурно дали ще бъдат приети в редиците на легиона. Селекциата наистина е сурова и пътят към бялото кепе, преминава през много препятствия, медицински прегледи и тестове за интелигентност. Крайното решение е взето от една военна комисия, която ние кандидат легионерите наричахме ГЕСТАПО. Именно там след като ни вземаха отпечатъци от пръстите, проверяваха дали не сме търсени от Интерпол. За хората, които са търсени от Интерпол няма място в Чуждестранния Легион, но за дребни джебчии или хора търсени единствено от местната полиция на техните страни, все още вратите на казармата в Обан са отворени. Важното е те да се изповядат пред комисията и наистина да разкажат за същността на техните проблеми. След много кръстосани разпити, офицерите от военната комисия разбират кой лъже и той напуска борбата за място в легиона. В първите години на легиона нямаш право да служиш ако си женен, така че ако си женен или дори разведен, името ти ще бъде сменено и едва когато изкараш необходимите пет години служба ще можеш да възвърнеш истинската си самоличност и ако решиш да преподпишеш нов договор с Чуждестранния легион, ще можеш и да узакониш брака си. Все пак за предпочитане е кандидатите да са ергени. Именно смяната на името на легионера с цел да бъде напълно откъснат от своето минало е процедурата Anonymat.

В случаите когато кандидатът няма тъмно минало и никога не е подписвал брак, той може да запази истинското си име. 

Така бе и в моя случай. Аз бях току-що завършил студент, никога не се бях женил и имах чисто досие. На кръстосаните разпити казвах истината и само истината и бях приет в редиците на Чуждестранния легион с истинското си име. В моя случай бе много по лесно да получа резидентска карта и фреско поданство отколкото в случаите на Anonymat.

Read Full Post »

Родината Легион

Чуждестранният легион е създаден през 1831 г. от френския крал Луи Филип, който решава да обедини в една военна част всички служещи на короната чуждестранни наемници. Как Легионът е успял да се запази през всичките тези години до днес, без да се разедини. Как идващите в нещо чужденци не се разделят на групи, а стават като едно семейство.

Преди създаването на Легиона са съществували няколко различни полка от чужденци, които са служели на френския крал. Всички те обаче се разпадат. Може би грешката е била именно в това, че в тях, войниците са били разделяни по националност и е имало немски, полски и италиански полк. Така разделени, служещите в тях никога не успяват да се отдадат с цялото си сърце на новата си родина.

Легионът обаче обединява войници от над 140 националности, които не са разделени в отделни батальони според произхода им, а служат заедно под едно знаме. Тези воини имат една чест и дадената дума да служат на родината Легион – LEGIO PATRIA NOSTRA.

Увереността, че Легионът е тяхно убежище и родина, която сами са избрали, повдига духа на легионерите и им дава нужната смелост, за да воюват и да устояват в героични битки – битки като тази при Камерон.

Read Full Post »