РАЗКАЗ ЗА БИТКАТА ПРИ КАМЕРОН
Tази история се разказва така, както вие ще я прочетете, на всеки 30 април пред дошлите да участват на празника Камерон.
Френската армия бе обсадила Пуебла. Легионът имаше за задача да осигури придвижването и сигурността на конвоите, в разстояние от сто и двадесет километра. Командващият, полковник Жанингро, научава на 29 април 1863-а, че един огромен конвой, носещ три милиона в брой, материали, оръдия и амуниции е потеглил по пътя към Пуебла. Капитан Данжу, неговият адютант, решава да изпрати пред конвоя една рота. Избрана е Трета рота от Чуждестранния полк, но тъй като тя не разполага с офицер, капитан Данжу сам поема командването й, а младши лейтенант Моде става знаменосец. Към тях се присъединява доброволно и Вилен, касиерът.
На 30 април в един часа през нощта, Трета рота, съставена от трима офицери и шестдесет и двама войника, тръгва на път. Тя е извървяла около двадесет километра, когато в седем часа сутринта, спира в Пало Верде, за кратка почивка и кафе. В този момент врагът се разкрива и битката започва внезапно. Капитан Данжу оформя карето и докато отстъпва, отблъсква победоносно няколко атаки на кавалерията, нанасяйки на врага първите тежки загуби.
Стигнал на височината на ханчето на Камерон, широка сграда, заобиколена от голям двор и заградена от триметрова стена, той решава да укрепи там своята позиция, за да задържи врага и така да забави възможно най-дълго атакуването на конвоя.
Докато мъжете организират набързо защитата на ханчето, един мексикански офицер, изтъквайки очевидното си числено превъзходство, призовава капитан Данжу да се предаде. Капитанът отговаря: “Ние имаме куршуми и не ще се предадем”. След това вдига ръка и се заклева, че ще се защитава до смърт. Същата клетва предава и на своите хора. Часът е 10 сутринта. До 6 часа вечерта, тези шестдесет мъже, които не са се хранили, нито са пили вода от предния ден, въпреки изключителната жега, устояват на две хиляди мексиканци – осемстотин конника и хиляда и двеста пехотинци.
По обед капитан Данжу е убит от куршум в гърдите. Два часа по-късно, младши лейтенант Вилен пада, ударен от куршум в челото. В този момент мексиканският полковник успява да подпапали ханчето.
Въпреки жаждата, жегата и дима, легионерите продължават да удържат позицията си, но много от тях са ранени. В пет часа следобед, около младши лейтенант Моде остават само дванайсет души, които са в състояние да воюват. В същия момент, мексиканският полковник събира хората си и им казва, че ще се покрият със срам, ако не успеят да повалят тази шепа смелчаци. Един легионер, който разбира испански, превежда непосредствено думите му. Мексиканците се готвят за генерален щурм през процепите, които са успели да отворят, но преди това полковник Милан, отправя последно предложение към младши лейтенант Моде, което е отхвърлено с презрение.
Даден е сигнал за последната атака. Скоро около Моде остават само пет човека. Това са ефрейтор Мен, легионерите Като, Венсел, Константин, Леонард. Всеки пази по още един куршум. Те са поставили щиковете на дулата си и прикрити в един ъгъл на двора с гръб към стената, посрещат атаката. По сигнал изпразват пушките от упор върху приближилия се враг и се нахвърлят върху него с щиковете. Младши лейтенант Моде и двама легионери падат смъртно ранени. Ефрейторът и неговите двама другари скоро ще бъдат премазани, когато един мексикански офицер се хвърля към тях да ги спаси с вика “Предайте се!”. Щиковете на последните оцелели остават насочени заплашително, а думите им са: “Ние ще се предадем, ако ни обещаете да приберете и да се грижите за нашите ранени и ако ни оставите нашите оръжия”. Офицерът отговаря по единствения възможен начин: “Нищо не се отказва на хора като вас“.
Шейсетте бойци на капитан Данжу изпълняват докрай своята клетва. В продължение на 11 часа те устояват на противника – две хиляди мексикански войника, от които убиват триста и раняват още толкова. Чрез своята саможертва, спасявайки конвоя, те изпълняват мисията, която им е била поверена.
Император Наполеон III решава, че името Камерон ще бъде извезано върху знамето на Чуждестранния полк и имената на Данжу, Вилен и Моде ще бъдат гравирани със златни букви върху стената на музея ”Инвалидите” в Париж.
Освен това, на мястото, където е била битката през 1892 година, е издигнат паметник. Той носи надписа:
ТЕ БЯХА ТУК ПО-МАЛКО ОТ ШЕЙСЕТИНА,
ЗАСТАНАЛИ СРЕЩУ ЦЯЛА ЕДНА АРМИЯ.
НЕЙНАТА МОЩ ГИ ПРЕМАЗА.
ПО-СКОРО ЖИВОТЪТ, ОТКОЛКОТО СМЕЛОСТТА,
ИЗОСТАВИ ТЕЗИ ФРЕНСКИ ВОЙНИЦИ
НА 30 AПРИЛ 1863
В ТЯХНА ПАМЕТ РОДИНАТА ИЗДИГНА ТОЗИ МОНУМЕНТ
Аз, легионерът 