Докато пишех книгата си “LEGIO PATRIA NOSTRA”, която по-късно се превърна в “Аз, легионерът”, реших че трябва да опиша битката при Камерон. Не можех да си позволя да разказвам за Френския Чуждестранен Легион, без да спомена за ротата на капитан Данжу, пожертвала се в името на дадената дума. Тази история се бе превърнала в един мит, върху който се градяха идеалите на всеки легионер.
Какво всъщност е Камерон? За нас легионерите той е символ на военната чест “VIRTUTI MILITARI”, докато за останалия свят Камерон или Камарон де Техеда е малко мексиканско селце в окръга на Вера Круз. На това място капитан Данжу полага клетва заедно със своите легионери да не се предадават и да удържат две хилядната мексиканска армия. Офицерът загива, но легионерите продължават да се бият до последния куршум. Самите мексиканци се прекланят пред подвига на легионерите и подхождат с уважение към последните оцелели и ранени френски войници. Те не само не им отнемат оръжието, но и се грижат за тях. Смелостта на легионерите и благородната постъпка на мексиканските офицери, правят така, че селцето Камерон се превръща в символ и за двете войски. Днес както мексиканците от областта на Вера Круз, така и легионерите празнуват този ден. Ден в който стойността на войнишката чест е оценена и от двете враждуващи сили. Ден, в който идеалите тържествуват над политическите интереси. Ден, в който трета рота на Чуждестранния полк става безсмъртна.
Бяха минали десет години, откакто бях напуснал редиците на легиона. Но докато пишех книгата си и преживявах отново всичко, в съзнанието ми се появи идеята да отида до Камарон де Техеда. Първо си представих как запалвам мотора и потеглям отново на север от Никарагуа, прекосявайки Хондурас, Салвадор и Гватемала и в следващия момент си дадох сметка, че тази мечта е напълно осъществима. Бях чувал, че на 30 април, всяка година мексиканците организират военна церемония на мястото на битката и изведнъж реших че ще присъствам на Камерон 2010.
Откакто бях стъпил на територията на Централна Америка в края на 2001-а, се бях замислял многократно да посетя Мексико и по-точно Камерон. За мен Канкун, пирамидите на Теотихуакан или Акапулко бяха на втори план, за мен Мексико означаваше преди всичко Камерон. Докато се скитах из Европа и Африка, тази мечта ми се виждаше доста трудно осъществима, но когато се приближих до нея и стигнах с мотора си до Гватемала, усетих че трябва да стигна и до мексиканската провинция Вера Круз и по-точно до селцето Камарон де Техеда.
Пътуването ми до Камерон щеше да бъде нещо повече от обикновено приключение, за мен то бе вид поклонение. В края на 2009 издадох книгата си “Аз, легионерът“, посветена на Чуждестранния Легион и в началота на 2010 обмислях варианти за пътуване до Мексико. Бях заобиколен от семейни проблеми и въпреки някои трудности, не се отклоних от пътя си и трябваше да реша как да стигна до Мексико. Плановете да потегля с някои от рокерите от никарагуанския клан “Буталата“, бяха отпаднали. С всички тях споделяхме страстта към моторите и волните пътувания, но никой от тях не можеше да разбере, какво означава за мен Камерон. За моите другари рокери Мексико бе Канкун, тоест купон, алкохол и горещи жени, докато моите идеи за това пътуване бяха доста по-различни. Обмислях варианта да потегля сам, когато изведнъж ми хрумна идеята да се поинтересувам дали и други легионери ще присъстват на тази церемония. Свързах се с дружеството на ветераните от Чуждестранния Легион в Марсилия, където командант Лианос – президентът на дружеството, ми даде всичката информация за Камерон 2010. Ветераните от Марсилия, също като мен бяха решили да посетят мястото на битката именно през 2010. Комендантът ми обесни, че планът им е бил да го направят още през 2009, но поради епидемията на Свинския грип в Мексико, полетът им бил анулиран. Разказа ми също, че дружеството на бившите легионери от Марсилия е най-старото между различните организации на ветерани от легиона. Между неговите членове имаше ветерани от Виетнам. Докато разменях имейли с комендант Лианос, изведнъж реших да се присъединя към неговата група на летището в Мексико и да пътувам заедно с тях към Камерон. Тази 2010 изглеждаше, че церемонията щеше да бъде по-специална.
Аз, легионерът 
