R.I.P. Scot

Отиде си един от най-добрите барабанисти на хеви метъла – Скот Колъмбъс, който беше част от Manowar.

Един страхотен музикант!!!! Част от кралете на Метъла!!!!

R.I.P.

Валхала те очаква!!!!

Read Full Post »

Сюзън Тревърс – единствената жена в Чуждестранния легион

автор Барбара Зуп – Der Spigel,  2001 г.

Източник “Стандарт” 

 Адютантката Сюзън Тревърс от Англия, която днес е на 91 г., изчака всичките й близки да умрат, за да разкаже своята история на света. Днес тази жена едва се придвижва и не се чувства много добре. Единственото, което й остава в Дома за възрастни хора, където живее днес, са спомените от лудите години. Сюзън Тревърс е преживяла битките и сраженията на Втората световна война в Северна Африка. Участвала е в сраженията при Бир Хакейм и Ел Аламейн, после е била на фронтовете в Еритрея, Сирия и Индокитай.

 Сюзън Тревърс е странна личност. Тя е единствената жена сред 4000 французи, които се сражават в пустинята срещу германските войски на генерал Ромел. Тя става и единствената жена, приемана някога в Чуждестранния легион.

Любов, пустиня, война – прекрасни спомени, които до скоро принадлежаха само на нея. Докато преди време при нея дойдоха двама американски журналисти, които искаха да направят филм за нея. Нищо не се получава, но пък Сюзън решава да напише книга за своя живот. Така на бял свят се появява творението на Сюзън Тревърс със заглавие “Сама сред мъжете. Моите години в Чуждестранния легион”. Родителите на Сюзън са били от средната класа. Бащата Франсис Тревърс е бил капитан от флота, който не е знаел какво да прави с живота си, когато няма война. Дали би бил горд със своята дъщеря? “Едва ли, по скоро би бил шокиран. Хората по онова време много лесно се шокираха, не е като сега”, казва легионерката. През 30-те години семейството й се премества от Англия във Франция, на Лазурния бряг. След което започват постоянни купони и партита в Кан, Рим, Виена и Лондон. Една след друга се редят афери с “абсолютно неподходящи” мъже и много, много шампанско. В един момент се оказва, че са минали десет години, прекарани само в купони и нищо друго. Това кара Сюзън да търси нови приключения. А и мъжете започват да липсват заради избухналата война. Тогава тя се записва в “Свободна Франция” на генерал Де Гол в Лондон. Сюзън Тревърс решава да захвърли безгрижния живот и се отдава на странния свят на войната, където кръвта се заплаща с кръв и девизът е “Победа или смърт”. Тези, които участват в тази лудост, търсят битките. За тях те са всичко. За пръв път тя се чувства част от нещо голямо и важно, патриотизмът и готовността за саможертва на французите много бързо заразяват и нея. Сюзън е назначена като военен шофьор и пристига с военен кораб до бреговете на Африка. След това следват сражения, кървави боеве и непрекъснати бомбардировки и атаки. Едно след друго се сменят бойните полета в Либия, Индокитай и множество други колонии, където Чуждестранният легион налага френската власт. Къде успешно, къде не. Сюзън обаче се чувства добре в легиона – все едно е намерила ново семейство. Едва по-късно тя се разочарова от кръвта и войната.

 Адютантката имала скандална афера с френски генерал

Още с пристигането си на фронта Сюзън Тревърс се влюбва във френски генерал, чийто шофьор става. Това е Мари Пиер Кьониг, който тогава е на 43 години, женен и с две деца. По-късно Кьониг става военен министър на Франция. Всъщност генералът пръв започва да преследва красивата англичанка с цветя и я омайва с войнишка лирика, която е написана от стария легионер Ален Зигер. Негови са творенията “Аз имам среща със смъртта” и “На една барикада”. Тя не издържа и се предава. Нещо повече – Сюзън мисли, че най-накрая е намерила мъжа на своя живот. Точно Кьониг е причината тя да го последва през 1942 г. в Бир Хакейм – изоставено от Бога пустинно място на 140 километра южно от Тобрук. Непрекъснатите сражения, преследванията на германските изтребители “Щуки” стават ежедневие и за легионерката. Между 4000 войници е и тя, смелата шофьорка на френския генерал. Тя изобщо и не иска да чува за евакуация или предислокация, Сюзън няма да напусне своя френски воин. Войниците я наричат “Ла Мис”. Тя е смелата адютантка, която кръстосва със своя джип през минни полета през деня, а вечер тайно се промъква в палатката на своя генерал. Сюзън представлява двете страни на живота на един обвързан войник. Тревърс е едновременно “съпруга” на военен и смел войник в нужния момент. Тя е зад волана на колата си на 10 юни 1942 г., когато нейният любим генерал Кьониг прави своя известен пробив чрез германските линии, който по-късно ще преобърне сражението при Бир Хакейм в полза на съюзниците. Това е част и от нейната бойна гордост и заслуга, която по-късно ще й донесе ордени и слава. Но нищо хубаво не е вечно. След време аферата излиза наяве и скандалът избухва с пълна сила. Италиански вестници разнищват историята до край. Мълвата стига до Париж и съпругата на генерал Кьониг отлита за Африка. Любовната връзка приключва по неприятен начин за Сюзън Тревърс, като тя дори мисли за самоубийство, но не се решава да го направи. Независимо от това тя остава в легиона и е официално вписана в регистрите. Сюзън Мери Тревърс получава номер 22166. Тъй като тогава не е имало задължителни медицински тестове в тази бойна част, никой от началството не разбира, че става дума за жена. По-късно забременява и се омъжва за сержант от легиона на име Николас Шлегемилх и ражда две момчета. Но в тази история няма нищо романтично, нито пък каквато и да е любов. През 1956 г. вече като военен министър Пиер Кьониг собственоръчно награждава своята бивша любима с орден за храброст. “Много добре се справихте Ла Мис”, казва той, при което стотици свидетели не разбират каква е връзката между тях.

 Париж й дава орден за заслуги

През 1996 г. в приюта, където се намира Сюзън Травърс, неочаквано зазвучават военни маршове и влизат униформени хора. Това е специална делегация, изпратена от френското Министерство на отбраната, която е дошла да награди една забравена героиня. Заради многобройни заслуги по време на бойни действия Сюзън Травърс е наградена с Почетния орден на Чуждестранния легион. Независимо от това обаче през 2000 г. военното министерство обяви, че ще разреши на жени да встъпват в легиона. Воините на старата чест веднага се вдигнаха на бунт и предложението бе оттеглено. Според Сюзън жените не трябва да служат в легиона, тъй като има “прекалено много любов и страдание”.

Read Full Post »