Бившият легионер Георги Лозев:
Източноевропейци са гръбнака на Френския легион
Със смъртта на Свилен загубихме истински воин
В събота бе погребението на 34-годишния войник на френска служба Свилен Симеонов, който загина по време на мисия в Афганистан. За първи път от много време насам митичният Френски чуждестранен легион отново влезе в българските новини и по този повод потърсихме един от най-добрите познавачи на темата у нас – Георги Лозев. В края на 90-те той служи в легиона, след това пише книга за него, а от няколко години се занимава с хазартен бизнес. Намерихме го в офиса му в Манагуа, столицата на Никарагуа, където подготвя новата си книга, която ще е посветена на пътешествията му до мистичния град на маите в Кoпан.
Г-н Лозев, къде ви завари новината за загиналия български легионер и какво си помислихте, когато научихте за случилото се в Афганистан?
– Бях в офиса си в Манагуа, една сутрин като тази…
На фона на легендите и реалностите за легиона случилото се във френската база изглежда по-скоро като изключение – вместо открита битка, враг в обучаваната армия…
– От доста време следя мисията в Афганистан, но когато разбрах за смъртта на Свилен, усетих нещата по-близко до себе си. Проблемите в Афганистан са от миналия век – първо руснаците, после американците, а сега и Легионът. Има много смесени чувства и не се знае кой точно е врагът. Хора бомби са най-често срещаната опасност в арабския свят. Този фанатизъм е с традиции от векове и е много трудно да се водят бойни действия при тези условия. Не знаеш кой е врагът, не можеш да се довериш на никого, а в същото време не искаш да има цивилни жертви.
След случилото се коментарите са разнопосочни, жертвите и от двете страни се увеличават и поводът за всяка смърт може да е всякакъв. И все пак клипът на американските войници, които се гаврят с телата на убитите талибани бе изтъкнат в този случай. Това е в крещящо противоречие с Кодекса на Легиона, в който изрично е казано „Уважавай падналия враг”.
– Случаят с нашето момче не е просто изключение, той показва как натаената злоба и жажда за отмъщение в един народ, изстрадал много граждански войни, може да избухне на всяко едно място, дори и в самата база на обучаваната армия. За талибаните легионерите, руснаците или американците са едно и също – чужденци. Те няма как да знаят, че легионерите нe са били тези, които са се гаврили с техните близки. Между идеалите и самата война има много разлики.
Свилен Симеонов идва от 2eme REG – Втори чуждестранен инженерен полк, базиран в Сен Кристол. Към него са прехвърлени бойните плувци на Легиона, D.I.N.O.P.S. Какво е характерно за тази част на легиона?
– По принцип легионерите са професионалисти и като цяло няма гаври с падналия враг, но няма гаранции, че психиката на един войник, сержант или капитан ще издържи на ужаса на войната и няма да отмъсти за падналия другар… D.I.N.O.P.S. са специални части, десантчици, които действат под вода. Обучавани са в много сурови условия и много малко легионери успяват да попаднат там, тъй като не всеки човешки организъм издържа на това. Един от изпитите им е да плуват под леда на замръзнало езеро например.
И Симеонов ли е минал през това?
– Не мога да кажа през какво е минал, но със сигурност, за да бъде в Афганистан, е бил добре обучен командос. Ако не е бил D.I.N.O.P.S., то със сигурност се е занимавал с разчистване на мини, другата специалност на инженерния полк. В една от последните глави в книгата си описвам малко тази специална част, която по мое време беше в 6REG.
Стана ясно, че Свилен е трябвало да се върне в 4-ти чуждестранен полк в Кастелнодари като инструктор след края на мисията в Афганистан…
– Да, щял е да обучава младите легионери, жалко… България, семейството му и Френският легион, загубиха един истински воин.
Имате ли представа колко българи в момента са в Легиона и колко общо са минали през него, и колко наши сънародници са загинали, служейки в него?
– В момента нямам представа колко са българите в легиона, но тогава, в последните години на миналото хилядолетие, бяхме около 40. По мое време загинаха двама и един бе тежко ранен, при бойни действия. Това беше отразено, но много накратко и много неясно. Аз бях на 23 и на толкова загина Георги, за когото пиша в книгата си. В българските вестници бе излязло „Загина Георги на 23 в Чуждестранния легион”. Някои мои близки бяха решили че загиналият съм аз… А другият загинал беше в Джибути, не го познавах. Бяха го намерили удавен в басейна на полка. Според лекарите е имал проблем със сърцето. Скочил е в студената вода и сърцето му спряло от разликите в температурата. В Джибути жегите са до 55 градуса. За ранения съм писал – Пламен Петков, удари го снайперист в Сараево… Куршумът премина през двата му крака, на сантиметри под слабините.
След големи драми и войни в Легиона идват попълнения от загубилите. След революцията в Русия – казаци и белогвардейци; след Втората световна война – германци; след края на Студената война – момчета от Източна Европа…
– Да така е. Легионът винаги е бил отворен за войници, изпаднали в беда, без да се интересува от тяхното минало, религия или националност. Така той става тяхната нова родина. На парада на 14 юли само блокът на легионерите не се цепи пред официалната трибуна, а я заобикаля, защото „Легионът никога не се дели”.
Има ли официална информация какъв е съставът на Легиона в момента по националност?
– Около 8000 бойци и офицери от 144 националности, дошли от всички краища на планетата. По мое време преобладаваха поляците, руснаците, французи и хора от бивши и сегашни френски колонии като Мадагаскар, Реунион, Майот, Таити… Предполагам, че нещата не са се променили много оттогава, тъй като и геополитическата ситуация на света не се е променила.
На поклонението в Париж, на булеварда към Дома на инвалидите, по който минаха катафалките с телата на загиналия български легионер и тримата френски морски пехотинци, се бяха събрали ветерани легионери със зелени барети и свалени знамена. Как се организират те?
– Членувам с дружеството на ветераните в Марсилия и получих поканата за това поклонение по имейл, но за съжаление живея на 10 хиляди километра от Париж и ми беше невъзможно да присъствам. Препратих писмото на други ветерани, които живеят в региона.
След колко години служба се изплаща пенсия на легионерите и има ли обезщетение на близките на загиналите?
– Има някакво обезщетение, тъй като легионерът е застрахован, но не мога да кажа на каква стойност. Пенсия се плаща след 15 години служба, независимо в коя точка на света живее бившият легионер…
А напусналите или освободените преди петнайсетата година?
Не, не получаваме нищо след последната заплата. Само в случай, че е ранен при бойни действия, легионерът има право на обезщетение, в зависимост от раната и последствията… За останалите остават наученото, приятелите и спомените.
Каква е съдбата на напусналите легионери – армия, полиция, тайни служби, наемници? Някои се прочуха, като Анте Готовина в Хърватия и Милорад Лукович в Сърбия… Има ли имена от новините у нас, които са били легионери?
– Да, за легионерите е характерно, че ни влече риска и ако напуснем Легиона твърде млади, се забъркваме в други интересни истории. Може би, както всяко правило и да има изключения, но наистина не съм чувал да има сладкари или градинари (смее се).
Как се развиха нещата при вас след Легиона?
– Работих в една охранителна фирма с бивши десантчици и парашутисти. Фирмата се казваше GEOS. Охранявахме емира на Дубай, Ал Мактум, когато идваше на конните състезания в Довил. После заминах за Того, малко като наемник. Работих в Барселона, във фирма за игрални автомати и след това започнах сериозно да се занимавам с хазартен бизнес. Това и правя днес в Манагуа, Никарагуа.
Френската гимназия, МГУ, Легионът, хазартът… Живот пълен с приключения. Колко езика говорите?
– Понякога залагам на карта. Говоря български, руски, френски, английски и испански, но мисля, че след опита с Легиона се разбирам с всички хора от нашата планета. (смее се).
С какво се чувствате богат?
– С жизнения си опит и истинските хора, които срещнах по пътя си.
Защо в този комерсиален свят, който се характеризира с битка за по-широк и тънък телевизор и удобен диван, продължава да има хора, които са готови да станат легионери. Кое ги мотивира в наши дни?
– Защото материалният свят е фалшив, той е само поза, нещо като силиконови гърди, а ние обичаме истинските преживявания. В Легиона имаме един старт и единственото, което има стойност, са качествата на човека.
Но цената за това е огромна. От книгата става ясно, че се изискват огромни усилия на духа и тялото и невероятна дисциплина.
– Хубавите неща струват скъпо, а истинските нямат стойност – те просто си заслужават, за тях се живее.
Успява ли Легионът да запази честта си – преди години имаше скандали с издевателства над новобранци. Разбират ли новите легионери къде са попаднали?
– Традициите в легиона са доста древни, те наподобяват римските легионери и не са просто наемници. Говори се за военна чест и дадена дума, неща не много актуални в днешно време, които са се съхранили в това затворено общество. Дали новите момчета разбират значението на военната чест, зависи от тези, които им я предават, техните по-големи братя легионери. Преди време писаха за издевателства в Легиона, но това беше изключение, по принцип няма такива работи в професионална армия. За съжаление поради силното влияние и приток на легионери от бившия соцлагер, може би да е дошло от изток…
Вашата книга се радва на второ издание. Доволен ли сте от интереса към нея?
– Ако бях в България, сигурно щях да направя повечко реклама, но не я написах с комерсиални намерения. Написах я за лично удовлетворение, бях си го поставил като задача, последният дълг към Легиона.
Сега положението у нас отново е сложно – безработица, ниски заплати, свиваща се армия. Бихте ли посъветвали лудите млади глави да си опитат късмета в Легиона?
– Не мога да посъветвам никого да отиде или да не отиде – това решение е много лично! Човек трябва да почувства, че това е за него. Ще кажа на тези, които решат да отидат, да се приготвят физически и психически за най-голямото приключение и за най-трудното препятствие в техния живот. Колкото и претенции да има модерният свят, в него все още има място за легионери, които са готови на всичко, дори и да платят с живота си, за да станат част от него.
Аз, легионерът 