Точно преди десет години на 7 декември напуснах Легиона. Бях изкарал точно три години и три месеца служба.
Днес десет години по-късно реших да не ви разказвам за Легиона, а за пътят ми след това.
Семейния живот и рутината постоянно се опитваха да ме привържат и вържат на едно място, а аз все успявах да им избягам. Един ден обаче мой много близък приятел бе убит при бой с ножове в един бар в града Леон. Той бе страхотен човек, бе прекосил земното кълбо няколко пъти и бе решил да се установи в Никарагуа, но точно там в един от най-древните градове на Америка, смъртта го бе изненадала. Когато научих тази трагична новина, не знаех как да реагирам. Полицията бе хванала някакви виновни, но това нямаше да върне моя приятел към живота. Затворих се в себе си и започнах да се застоявам повече вкъщи и дори направих развъдник за кучета. Дъщерите ми бяха малки и си играеха с кутретата. Бях заобиколен две три години от семейно щастие и домашен уют. Всичко изглеждаше перфектно, докато един ден се спрях отново до мотора си и забелязах, че е покрит с доста прах. Веднага взех един парцал и започнах да го бърша. Опитах се да го запаля, но акумулаторът бе паднал. В този момент си дадох сметка, че не само акумулаторът бе паднал, но и моя приключенски дух бе заспал в дома, който построих. Рутината се оказа най-големия враг на любовта в моя живот и въпреки че си стоях все вкъщи, занимавайки се с кучетата и останалата колекция от домашни любимци, с всеки изминат ден все повече се отдалечавахме един от друг с жена ми. Един ден тя ми заяви, че не може да живее повече сред тези животни, които аз обичам повече от нея. А пък и къщата дето съм бил построил била много далече от града. Дали само тия забележки ми бяха достатъчни за да зарежа всичко и да намеря приключенския си дух отново или просто бе дошъл момент за промяна не знам, но в същия този ден намерих нов акумулатор за мотора, запалих го и излезох по улиците на Манагуа.
Бяха изникнали нови ресторанти, нощни клубове и барове из Никарагуанската столица, но музиката се бе поразвалила. Регетона бе залял всичко, както някога чалгата в България. Пищни мацки се кълчеха разголени под ритъма на дон Омар или Дади Янки и целия смисъл на живота се свеждаше до секс, секс и повече секс. Та в такива случаи бе интересно първия половин час, но после почваше да ми омръзва и палех мотора, търсейки нещо по-различно. Така стигнах до новооткрития магазин на Харли Дейвидсън, моторът, който все още бе моя мечта. Спрях моята Хонда STEED 600сс до един Харли Найт Стар 1200сс, чийто двигател бе точно два пъти по-голям от моя и реших да хвърля едно око към вечната си мечта. Магазинът бе открит точно преди месец, а собственика бе син на милионер и това му бе просто хобито. Едва бях отворил вратата и той Гийермо Теран, официалният представител на Харли Дейвидсън за Никарагуа ме посрещна с усмивка и приятелски ми протегна ръка:
– Заминаваме за Хондурас в петък сутринта!
– Добре – отговорих неподготвен аз.
– Ще останем там три дена. Купонът първата нощ е в Тегусигалпа, а на другия ден ще ходим на обиколка с моторите до едно село. Ще вземем малко гаджета от тука в един минибус, но там на събора може да ги обменим.
– Само че моя мотор не е Харли и …
– Важното е да участваш в купона, гледам, че те кефят чопърите, така че се надявам скоро да си купиш тука от моя магазин един истински Харли. Ти го заслужаваш.
– Да и аз се надявам, но едва ли ще е скоро.
– Ще ти дам кредит, няма проблеми.
Гийермо Теран беше добър търговец, но момента за Харли Дейвидсън в моя живот, все още не бе дошъл. Бях се спрял и позастоял и без много много да му мисля се бях оженил и сега тепърва ме чакаха последствията. Децата ми бяха още малки, а за мен Харли Дейвидсън не бе просто мотор, ами начин на живот. В деня в който купех този мотор, трябваше единствено да живея, за да пътувам и да пътувам, за да живея, така че за момента си останах с моята Хонда.
В петък сутринта бях пръв на уговореното място. Както бе казал Гийермо Теран, важното беше да участвам. Замислих се за момент, че моят двигател е най-малкият от всички и на правите отсечки щеше да ми е трудно да ги догонвам. Въпреки че в последните години не бях пътувал надалеч с мотора си, имах достатъчно опит зад гърба си с всякакъв вид мотори и по всякакъв тип пътища. Познавах си Хондата толкова добре, сякаш тя бе част от тялото ми, а това е най-важното за един мотоциклетист. Изведнъж се сетих за първия си мотор МZ 150CC и емоциите които бях преживял учейки се да карам с него. После си представих СZ то 350СС , моторът с който ходех по събори в България и с който обиколих страната. Това бе моторът който ме направи рокер и него трябваше да продам преди да замина за Чуждестранния легион. След легиона изкарах книжка за мотор в Париж и карах една Хонда СВ 500СС. Покрай една любовна история се завърнах в България и си купих там една Ямаха Тенере 750сс Ендуро. Последва заминаване за Барселона, после Того и накрая Никарагуа. Щом се поспрях на едно място, разбира се си купих и мотор и то отново Ендуро Сузуки DR 600сс. След едно лошо счупване на глезена, продадох този мотор и когато се възстанових дойде момента за първия къстъм и това беше именно Хондата Стийд 600сс, с която щях да потегля заедно с клана Буталата (Los pistones ) към Хондурас.
Джаки смит се появи със сърдит поглед. Той бе никарагуански фермер, расъл и учил в Съединените Щати.
– Виждаш ли ги тия, Гийермо и компания колко са сериозни. Трябваше вече да сме тръгнали, а никой няма.
– Вече познавам Никарагуа доста добре. – отвърнах му аз. – Toва е стандартът тук, хората закъсняват с по два дена и никой не се извинява.
– Абе и аз съм оттука ама, заради войната израснах в Щатите и сега ми е трудно да му свикна на тоя Никарагуански час.
– Дай да ходим да пием по кафе, на бензиностанцията, вместо да кибичим тука.
– Добра идея, братле.
Запалихме моторите и потеглихме. След като напълнихме резервоарите и закусихме набързо, се върнахме на мястото на срещата, където личният механик на Гийермо тепърва му сменяше маслото. Джовани Мора бе от Коста Рика и бе единствения механик в Никарагуа, който бе изкарал някакъв курс в гараж на Харли. Помощникът на Джовани, Карлос пък поставяше фара на друг мотор. Гийермо Теран и Маркос Лопез бяха основали клана на Буталата, но не бяха продължили с организирането му. Това бе най-разхайтения и анархичен мотоклуб, но пък си имаше своите типични страни, все пак бяхме клан на Никарагуа и закъсняването с минимум един час бе нещо характерно за страната. В седем сутринта някой вече бяха почнали да пият бира, а за потегляне никой не споменаваше нищо. Джаки Смит псуваше разгневено към Гийермо, обвинявайки го, че го е накарал да стане толкова рано за нищо. Аз гледах отстрани, като наблюдател на ООН и ме напушваше смях. Всички тук бяхме толкова различни личности, и всеки си имаше своята история зад гърба, но едно нещо ни обединяваше и това бяха моторите. Този състав на странни личности ми напомни за нещо много близко до мен, а именно за състава на Чуждестранния Легион. Странно, че след толкова години, неусетно изпитах за миг носталгия към легиона и бойната група…
Изведнъж Гийермо махна с ръка, скочи на мотора и потегли. Маркос Лопез го последва, а останалите трябваше да ги догонваме тъй като след два часа чакане, старта бе доста бърз. Както и да е успяхме да се групираме и да излезем на Панамериканата, шосето което свързваше САЩ с Панама и прекосяваше цяла централна Америка. Почувствах отново свободата и разбрах че съм просто един „ войник на съдбата“ , както пееха Дийп Пърпъл.
Две години по-късно яздех един Харли Police 1340сс и бях един от „четиримата мускетари“, които реорганизираха Буталта и ги накараха да се чувстват като едно семейство. Днес продължавам да яздя мотора си по пътищата на Централна Америка и се вслушвам единствено в съветите на моето сърце, което не може да живее без свобода, а свободата е нещо като да си роб на собствените си чувства и мечти.
Много хубава история. И много добре пишеш! Чак ми се прииска да покарам матаретката в тоя студ.
Да, това е предимството на Никарагуа. Тук винаги е топло 🙂
Наистина доста увлекателна история. Пожелавам ти още много такива мигове.
Благодаря! И аз на теб!
tova e link kum istoriata http://lospistonesnicaragua.com/image9/miembros/miembros.html
ili za po aktualnite snimki e tozi
http://lospistonesnicaragua.com/menu_g/galeria.html
бих искал да попитам отностно заплаштането казват.че всяка година получаваш по 7000 евро дали е вярно? и другото искам да попитам в началото плаштат ли пари…благодаря
Eто линк към един официален сайт на Чуждестранния легион, който гласи че от първия месец легионерът получава 1043 Евро заплата:
http://www.legion-recrute.com/fr/salaires.php
Здравейте г-н Лозев,
Отдавна не бях влизал в блог-а ви,преди бях писал мнения за книгата ви,която прочетох на един дъх…
Сега прочетох историята по-горе и се убеждавам,че правилно съм разбрал за таланта ви на добър разказвач.
Дано да имате време и желание да продължавате да пишете! 🙂
Спомням си милите думи г-н Кънчев, благодаря за подкрепата.
Сега подготвям едно пътешествие с мотори и смятам в най-скоро време да пиша за него. Тук за блога. А дотогава качвам клипчета и статии. Дано не ви досаждам с тях.
Здравейте!
Ще съм много благодарен, ако ми отговорите на въпроса, стана ми любопитно: тъй като пишете, че сте напуснал след три години и три месеца, нали първоначалният договор е от пет? Как става във Вашия случай?
Питам Ви, тъй като бях студент във Франция (не сполучих, но вие по-добре знаете животът колко по-голям урок е от хартиите “Диплома”) и се върнах в България. Сега завършвам, занимавам се усилено с бойни изкуства и силови спортове, но поради реалността у нас, съм отчаян откъм вариант за реализация и възнамерявам след дипломиране да опитам шанса си в легиона.
От чисто любопитство питам, не ме разбирайте погрешно: какво става с хората, които дезертират? Просто един ден си тръгват в отпуск и не се връщат, а държавата издирва ли ги или е за тяхна сметка – ако някой ден попаднат пак във Франция…?
Привет Цецо,
по въпроса с дезертьорите, търсят ги усилено около два месеца след бягството и ако ги хванат има тежък карцер. Ако ли не има давност и ги забравят.
В моя случай те ми прекратиха договора по медицински причини след инцидент.
Поздрави
Георги Лозев
Доста въпроси ми станаха ясни само не разбрах какво е залащанети и какви са плюсовете след измналите 5 г .